И пак е 18 февруари.

С цветя в ръцете, чинно коленичим.

Изплакала очите си – България

все още чака своя син обичан.

Минута за поклон. Да помълчим.

Най-святата минута във живота ни.

Ще можем ли дълга си да платим,

Апостоле, пред твоята голгота!

Как кривиците в нас да заличим

и времето без страх да преобърнем!

Минута за поклон. Да помълчим.

Историята няма да те върне.

Всяка година на този ден, в който Апостола влиза в пантеона на безсмъртието, ние, учениците и учителите от ОУ „Васил Левски“ – с. Борима, честваме своя патронен празник.

Това е традиция, която води началото си отпреди много години, традиция, която ние пазим и продължаваме.