Автор: Айхан Мехмедов Асанов – VІI клас, 2011 г. 

Има ли българин, който не знае името Левски, има ли някой, който не тръпне, когато се говори за качествата и уменията на този истински българин, направил толкова много за отечестото си?
Дякона е нужен, но не като портрет зад всеки големец. Дякона е нужен като човек, изправил се срещу неправдата и злото, като защитник на слабите и онеправданите, като защитник на свободата.
Колко хора има днес – слаби, онеправдани, бедни, хора които не са свободни. Какъв по-добър пример от Левски за българското общество?

Аз бих искал да приличам на Левски, искам да съм силен като него, искам да помагам на хората, без да им искам отплата.

За нас, малките, Левски ни трябва, за да ни научи на отговорност, честност и почтеност, да ни научи на борба в името на България.

Нужен ли ни е Левски днес? Отговорът е толкова лесен. Да!

Васил Левски трябва да живее поне малко във всеки един от нас. Тогава той ще ни помага да се изправяме срещу трудностите, които понякога ще ни съпътстват в нашия живот, ще ни помага да вземем правилните решения, ще ни помага да разберем какво е добро и какво е зло.

Левски е пример за това как трябва да се живее един живот - честно и достойно. Неговият живот е безценен урок за всички поколения. Той е бил нужен в миналото, той е нужен и днес, той ще бъде нужен и в бъдеще. Неговите думи ,,ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си" ще пребъдат през времето, водейки всеки един от нас по пътя на живота. Тези думи ще ни помогнат да бъдем истински, честни и достойни хора.  Да бъдем като Левски.

Ако днес поне половината от българите бяха честни, безстрашни, смели, съобразителни и решителни като Левски, България щеше да бъде в много  по-добро положение.